Пламен Русев: Инвестициите в собственото ви бъдеще носят голяма възвръщаемост

В студиото на Biss.bg сме с д-р Пламен Русев – председател на Webit Foundation, филантроп, визионер с много отличия и инвеститор. Срещаме се, за да си поговорим за бизнес, футуризъм, инвестиции и кариерен път, тъй като тази есен на 23 и 24 октомври в НДК ще се проведе мащабното събитие на Webit и NOVA, а именно Future Forum. Няма как разговорът ни да не започне с началото на Вашия кариерен път. Каква всъщност беше първата Ви работа?

Future Forum e такъв формат,  в който ни искаме да развием вярното усещане от човека за това какъв да бъде пътят му. Той минава през личностно развитие и през кариера, но мисля, че водещото в случая е вътрешното усещане за това какво е правилно. И в отговор на Вашия въпрос към настоящия момент мога да кажа спокойно, че не съжалявам за нищо от миналото и нямам никакъв страх от бъдещето. Иначе първите ми стъпки в бизнеса бяха като много, много малък. Започнах с търговия, защото трябваше да изкарвам някакви пари за семейството си. Впоследствие, първият ми истински професионален ангажимент беше в едно радио. Там се опитвах сам да си бъда и продуцент, и водещ, но имах страхотен екип от хора, които ми помагаха. И така започнах всъщност да разбирам, че една идея трябва да бъде добре продадена. Защото ако просто имаш идеи – тогава няма да стигнеш доникъде. Има 7 млрд. идеи, даже може да са и 14 млрд., защото всеки човек има поне по две. Но ако имаш вътрешната енергия, устрем, отдаденост и убеденост – тогава ще се намерят хора, които ще те подкрепят. И това е стъпката, която всъщност прави разликата между човек с идеи и такъв, който успява да ги реализира. Каквото и да си говорим, накрая трябва да има една трансакция, в която един човек наред с доверието си инвестира и парите си, за да може да своя план. Затова, години по-късно, след като развихме и Webit като глобална платформа с над милион последователи по цял свят, получихме и признанието на нашите партньори. Съвсем скоро от Nasdаq ни поздравиха за развитието на иновациите и предприемачеството с клип на Webit на своята фасада. Това е и причината да правя това, което вярвам, че мога най-добре, а именно – да помагам на други хора с идеи, със силата да ги осъществят и да ги направят по-успешни в световен мащаб. Шапката, която нося в момента е на човек, който се опитва да инвестира в идеите, които могат да спасят човешкия вид.

На какъв етап от Вашия живот се появи идеята за технологиите като двигател на икономиката в бъдеще?

Ако вземем за пример какво прави един историк, а именно да гледа събитията и да казва, че това събитие се случи - аз гледам на това какво се е случило в миналото по-скоро като науката на промяната. Как се е променила историята? И ако погледнем в исторически план – в Средновековието хората не са можели да предположат какво ще се случи утре и какъв ще бъде светът. Били са сравнително прави, защото утре може да дойде някое племе, да запали селото им и да ги унищожи. И това може да бъде един нещастен край. От тази гледна точка е имало една огромна несигурност в живота на хората. Но иначе животът на хората в продължение на стотици, дори хиляди години е бил сравнително един и същ. Ако знаеш как да сееш, да жънеш, да съхраняваш реколтата– това би могло да ти гарантира един сравнително добър и предвидим живот. За първи път в историята на човечеството ние не знаем какво ще се случи утре. И никой не може да предвиди утрешния ден. Затова съществуват футуристите, които казват определени неща за бъдещето. Странното е, че въобще ги казват, защото ние истински не знаем по какъв начин технологиите с мащаба и скоростта, с която се развиват, ще променят облика на бъдещето. Продължава да стои въпросът какво ще се случи ако някой натисне определено копче и убие цялото човечество. Ние имаме същите опасения,  че може нещо подобно да се случи, но за разлика от средновековния човек, модерният такъв надали може да си отговори на въпроса какво да учат децата ми, за да могат да бъдат адекватни след 20 години. Така технологиите станаха част от моя живот. В опита си да създам една по-голяма прогнозируемост в бъдеще и как да  го направя по-добро за по-голяма група от хора – смятам, че това е и общата ни цел с Nova. Да помогнем на много хора да могат да си представят себе си в един отрязък от време от 3 до 5 години. Все пак само ако си се представиш на точката х, или у –ти само тогава ще знаеш накъде вървиш. В противен случай няма да има попътен вятър за хора без посока.

Каква беше Вашата посока, когато решихте да защитите докторантура на тема „Дигиталните решения при управление на здравни и социални предизвикателства“ ? И до каква степен решенията оттогава са приложими все още?

Изкуственият интелект съществува от много време и той е част от жаргона на хората в технологичната индустрия от над 15-20 години. И все пак моята докторантура разкрива как изкуственият интелект променя решенията на здравни и социални предизвикателства. И преди повече от 5 години това беше една иновативна тема в областта на здравния мениджмънт, но тя беше изцяло в посоката на онази точка, в която си се представях към тогавашния момент.  В посоката, в която създаваме решения, които наистина носят стойност на хората. Светът винаги е бил разделен, независимо на какъв принцип. Дали ще бъде разделението между богати и бедни, или ще е ще е между патриции и плебеи, хора със синя кръв или не, на аристокрация, пролетариат и т.н.. Винаги е имало едно деление, което хората са приемали или са се борили да създават друго. В момента обаче, ако трябва да бъдем честни със себе си – делението е между суперхора и хора. Преди няколко години бях публикувал една статия, според която  хората, които ще живеят след еди-колко си години ще бъдат много по-различни от нас, отколкото ние се различаваме от шимпанзетата в момента. И бях заложил на 250 години. Със скоростта, с която се развива технологията в момента ще стане много по-бързо. Така например съвсем скоро ние ще станем свидетели на нови Олимпийски игри, които ще бъдат за хора със супер способности. Те ще имат добавени крака, ръце, по-голяма издръжливост и тези игри ще бъдат много по-гледани от игрите, с които сме свикнали. Новото деление ще бъде колко си суперчовек. И то вече се случва, като е едновременно много тъжно и изключително вдъхновяващо, тъй като много хора няма да станат суперхора. Няма да го направят, защото нямат онази точка, в която си представят, че искат да бъдат. Няма да успеят, тъй като на мнозинството от тях му е много по-лесно да си мисли, че животът ще продължи постарому. В България всички хора знаят имена и разбират от имена – това е резултат от всичко, което се случва около нас. Няма как при тази грандиозна технологична промяна, която настъпва хората дори да не могат да разберат как някой може да ги управлява всеки ден без да го осъзнават. Както едно време шаманът е знаел какво ще бъде времето утре, тъй като е имал една натрупана база данни, но за всички останали е било изненада. В момента можем да предричаме едно кратко бъдеще с почти 100% убеденост, но не можем да кажем нищо за точката след него– т.е. аз мога да ви кажа, че до еди-колко си месеца –до края на 2030 г. ще има човек, чийто мозък е свързан с облачните му технологии и да сложим днешната дата под това предсказание. Какво означава това? Това означава, че ние ще научим изкуствения интелект да бъде интелект. Имаме една жлеза под формата на пирамида, на чийто връх се взимат най-важните решения. И независимо дали ще приемем този нанобот с хапче, дали ще бъде оперативно, или някакъв друг начин – няма никакво значение. Въпросът е какъв ще бъде крайният резултат. Тази технологична частица ще попадне на върха на пирамидата и оттам ще предава пълната информация двупосочно. Така този първи човек ще стане свърхчовек от гледна точка на достъпа си на знания за света.  И ако се уговорим да се срещнем след 6 години – вече ще имаме и името на онзи, който го е направил. Ето това можем да прогнозираме, но не можем да разберем какъв е социалният ефект от това милиони или милиарди хора да го направят.

Каква се очаква да е реакцията на масовия потребител, който невинаги е отворен към иновациите?

Аз мога да Ви кажа каква ще бъде моята реакция - аз ще бъда един от първите желаещи да го направят. А вече какво ще решат останалите? В момента, в който ти имаш достъп до това крайно познание, събрано в една облачна платформа – тогава няма да има въпрос с неясен отговор. Хубавото е, че ще бъдем изключително свързани. И когато ние сме толкова свързани един с друг, ще можем да съпреживяваме нещата много по-силно и ще усещаме по-добре какво причиняват действията ни на другия. Човешкият вид е унищожител – дали ще е природата, или ще са хората около нас чрез войните – правим го изключително успешно. И през тази призма, получавайки обратна връзка за нашите действия, ще се превърнем в едни много по-отговорни към собственото си бъдеще хора. Защото нека да не забравяме, че каквото и да направиш – то по един или друг начин ти се връща. Това е абсолютен факт – историята го е доказала. Кой тиранин, който е унищожавал наред, не е получил обратно това, което е заслужил. И обратното – този, който създава и добавя стойност – и Вселената, и хората вероятно ще му върнат парите. Това е моят духовен път и аз, докато вървя по него, съм убеден в това, което казвам. Обаче когато много повече хора са загубили своя път те живеят в т. нар. неосъзнат реалиум. И това са 99% от хората, които просто вървят и не обръщат внимание на цветето на улицата, или на един невероятен талант, в който аз като инвеститор – виждайки го и идентифицирайки го, инвестирайки в него, създавам добавена стойност за него, за света и за мен и моето семейство. Получавам съответната възвръщаемост на тази инвестиция. Масово хората, които живеят неосъзнато не правят разлика между ежедневието си и днешния ден. Защото това, което наистина е от значение, е днешният ден.  Нашата цел както с Webit, така и с общия ни проект с Nova – Future Forum е хората, които ще дойдат да изстрелят себе си едни 5-10 години напред в бъдещето. И лично аз искам всички тези хора, напускайки залата, да знаят къде стои тяхната точка след 10 или 5 години, за да имаме по-измерими цели. А къде ще сложи човекът X посетител на Future Forum своята точка и защо ще я сложи там – зависи от информацията, която има. Ако я сложиш просто някъде ти се превръщаш в един хазартноболен човек. Можеш всеки ден да хвърляш точките си някъде и това ще бъде хазарт. Имаш ли обаче информация, която е проверена и споделена от хора, които са доказали в световен мащаб – тогава пречупваш нещата през друга призма. Ти би могъл да направиш своя избор, да сложиш точката си на определено място и да тръгнеш в тази посока. И тогава дори най-лекият вятър, който хората наричат късмет – може да издуе платната ти в твоята посока.  Така че бих казал, че в момента пред хората стои един простичък избор – от кои искат да бъдат.

В началото лекторите ще ги насочат за правилната посока, но това ще бъде нещо актуално към настоящия момент. Можем ли да приемем, че в близко бъдеще технологичният напредък ще изпревари техните съвети и в някакъв момент ще се наложи сами да разместят своята точка, или да посетят следващ форум...

Във всеки един момент човек, който върви в правилната посока, трябва да може и да се адаптира. Ако ти не се приспособяваш към променящата се реалност – най-вероятно ще се загубиш по пътя. Защото в момента, в който се разместват пластовете, както се случва сега и се създават нови реалности – ти можеш много лесно да бъдеш загубен. Представете си какво им е на съвсем малките деца, които в момента заживяват във виртуалната реалност, в която няма прегради, пространство и време. По какъв начин техният мозък се приема тази реалност на ограниченията, в които сме ние И те, и ние, и всички хора на тази земя трябва да се адаптираме към това, което се случва. Аз Ви казах, че гледам така на науката на промяната – като на адаптация. И ако някой иска да бъде успешен – той трябва да се научи не само да се позиционира, а и да се адаптира по пътя. И когато тези две неща са заедно – то тогава няма причина един бизнес да не е успешен. Давам Ви пример – ние инвестираме в компанията X. И хората ме питат защо го правя като тя е малка и прави примерно 1-2 млн. оборот, или 5 милиона оборот на година. И не е ясно дали ще оцелее, защото е още на 5-6 години и може всичко да се случи. Да, точно така е – за всяко нещо няма гаранция, че ще оцелее. Въпросът е – кои са тези параметри у нас, които виждам в тази компания и искам да инвестирам в нея, за да може тя да ми донесе 5, 10 или 50 пъти възвръщаемост на моята инвестиция. И това е вид пророчество – тази работа е пророческа, защото ти вадиш парите си, слагаш ги в ръцете на някой и този човек в повечето случаи е неопитен. Но той може да е изключително добър специалист точно в това, което прави. Другото е, че аз не вярвам, че някой е по-добър от мен, но и не вярвам, че аз съм по-добър от друг. И всеки има своите суперсили, които ако развива в живота си по правилния начин – той би могъл да се позиционира точно там, където е мястото му и да се адаптира по пътя, за да стигне до него. А ти винаги можеш да местиш точката си. Никой не ти казва, че това е твоята точка – всичко зависи от твоя мозък, от собствената ти визия за себе си. И ако позволиш на някой да те оформя в това отношение – значи си взел най-лошото решение в живота си. Много родители затварят децата си по този начин и им казват, че животът е в тази кутия и тази чаша. Но ако вземем за пример една чаша въпросът е колко такива има в една река и колко реки има в едно море, и колко морета има в един океан? Тук въпросът е колко далеч иска да стигне мозъкът Ви. И всъщност отново се връщам до тази наша идея за изкарването на потенциала от всеки един. Първо, един човек трябва да тръгне по собствения си път за развитие, който може да бъде в най-различни посоки, но да си бъде негов. И когато хората дойдат, за да слушат лекторите на Future Forum – ще чуят хора, които вървят по своя път. Единият чупи рекорди на Гинес, другият е преминал през не знам колко хиляди километра бос. Присъстват и някои от най-успешните ни спортисти. Това не е само събитие, при което ние докарваме хора от цял свят, за да ни разказват успешни истории. Тук имаме един огромен пъстър свят, който ние гледаме отстрани това правим заедно с Nova. Едни от най-успешните хора в този свят говорят, а ние ги слушаме и гледната ни точка е като на Господ, който ти разказва своята история. Той споделя как е постигнал онова, което хората мислят за невъзможно. Да, но той го е постигнал – едно невъзможно нещо, след това и друго. Но колко подобни случаи ще наричаме невъзможни, когато някой е доказал, че са постижими. Когато тръгнеш по този път и започнеш да разбираш, че наистина няма невъзможни неща – тогава няма преграда, която да ти каже, че твоята точка е под носа ти. Това е правото на избор, което ние искаме да провокираме у хората, като им покажем както личностното им развитие, така и пътя, по който могат да поемат в професията. Какво ще бъде след 5 години – както Ви казах – там ще се случват големи промени в  човечеството, но до този момент ще има и много други неща. Future Forum ще се случи и другата година, и по-другата. Иска ми се и хиляди хора да го посетят и да могат от първо лице да преживеят факта, че наистина светът не е пълен с ограничения. Той е пълен с възможности. Така че по-скоро тук поканата е към хората, които не страдат от институционализацията на своето ежедневие.  И не се чувстват комфортно от това да стават, да мият зъбите си, да пият кафето си, да вечерят и лягат да спят. Не можеш да помогнеш насила – можеш да вземеш насила. Ние обаче можем да помогнем на тези, които не искат това да им се случва постоянно и не искат да бъдат от изоставащите хора. Защото и в човешката история има неандерталци, докато се стигне до homo sapiens, който ние представляваме в момента. Следващата стъпка е дали хората ще станат част от новия ред, който може да се и казва homo deus, или божествен човек, както казва Ювал Харари, или не – вече е друг въпрос. Но човечеството се разделя много бързо и категорично в момента. Колкото и да е жалко – тези, които не направят крачката напред, ще останат в историята – въпрос на избор е.

В началото, поне с Webit се заемате с организирането на един конкурс, наречен Founders Games. Там участниците са стартъпи и с вече сформирани екипи, ядра от хора. Сега променяте посоката с Future Forum и отиваме към индивидуалния човек. Той не е ли по-страхлив, когато стане дума за бизнес и не го ли спира страхът от това развитие?

Посоката си е същата – аз вървя към нея, просто това са отделни проекти. В случая ние търсим и силата на партньорството. Иначе Founders Games продължава да бъде платформата за световни иновации тази година и следващият януари отново ще дадем голямата награда от 6 млн. и ще финансираме няколко от най-иновативните компании от тези 150 държави, които кандидатстват. В момента сме най-голямата платформа за устойчиви иновации, а винаги човекът е най-важен. Каквото и да говорим, който и да ви говори, накрая всичко опира до отношенията между хората, докато не стане това, за което говорихме по-рано, а именно, че хипофизата ще се свърже с облачната технология и тогава разговорите ще бъдат от т.нар.хибридно естество. Както има хибридни събития, така ще има и хибридни разговори. Както ще можеш да си говориш с физическия човек, така ще можеш и с един колективен интелект, който можем да спрем да наричаме изкуствен. И всички машини събрани заедно и тяхната изчислителна, компютърна мощ ще имат толкова знания и капацитет да ги обработват, колкото е човешкият интелект на всеки един от нас, поотделно. Когато този интелект и този на машините се изравни – тогава имаме т.нар. сингулярност. И тогава вече имаме едно изравняване на интелигентности. Дотогава обаче човекът е наш фокус и аз се надявам, че той ще остане завинаги такъв, защото съм напълно наясно с абсолютно всички предизвикателства, които технологиите поставят пред нас. Наясно съм, че те могат да се превърнат в причина да бъдем заличени от лицето на земята. Вече може с една или няколко атомни бомби това да се случи. Но едновременно с това съм оптимист, че бихме могли да обърнем този процес и да станем по-свързани. Въпросът тук е кого свързваш. Глобалната ни общност Webit свързва хора с големи сърца и светли умове, които истински вървят напред и създават острието на технологичният процес. Искаме с Future Forum ние да успеем да убедим повече хора, които не се чувстват така и не са това острие, че могат да направят промяна в своя живот. И не в някакъв момент някаква интелигентност да им казва какво да правят, а да продължат да бъдат създатели. Хората, които искат да правят живота си по-добър за себе си и за онези около тях.  Целта ни е да обединим тази общност и да я водим за ръка към това бъдеще – към собствения ѝ избор на място, на което да бъде– това е нашата цел. Вземете един човек, който всяка сутрин ходи на работа. Какъв е неговият избор? Не в колко часа да стане, защото има работно време, не в колко да си тръгне, отново заради същото. Изборът му е на тази работа да прави неща, които истински го вълнуват и изпълват ежедневието му със смисъл. Когато правиш това ти неминуемо вървиш по своя път. Тук въпросът е дали го правят хората. Това, което ние правим не е просто кариерен форум, а е форум за развитието на един човек. Кариерата също е част от живота, но нашето събитие е за днешния и утрешен ден на човека и иска ли той да има контрол върху това, което прави и то да го изпълва със смисъл, или иска дните му просто да отминават. На вторите ние не можем да бъдем полезни. Събитието ни не е и само за младите. Нито едното, нито другото е само за тях – то е за хората. На Webit са идвали бебета на по няколко месеца сред посетителите. Имали сме и хора на по 60, 70, 80 години. Имаше и един 92-годишен посетител на наше събитие в Истанбул. Годините няма значение – важното е какво има в собствената ни визия за бъдещето. И ако на 92 имаш такава – вероятността да достигнеш до нея е по-голяма, отколкото ако нямаш никаква. 

Каква обратна връзка ви даде този човек след това?

Аз само се запознах с него – доведоха го нашите турски партньори, тъй като им беше направил впечатление. И в интерес на истината го питах защо е там и какво очаква да се случи. Той не говореше английски, носеше слушалка за превод, но каза нещо, което се е запаметило в главата ми. „Нали сега се случва това, аз сега живея“, каза ми той. Простичко е – хората, които не осъзнават, че всичко се случва сега, живеят в миналото. Всеки ми казва, че съм в бъдещето и успявам. Но аз не се съгласявам и казвам, че съм в настоящето. Гледам какво се случва тук и сега и инвестирам в компании, които вярвам, че след 5 до 10 години в бъдещето ще бъдат онези, които ще бъдат едни от най-успешните. Но те и сега съществуват – ти инвестираш сега. И ако го погледнем от гледната точка на един инвеститор... Ако вие сте Уорън Бъфет, вероятно животът ви ще бъде изключително труден и тежък. Защо? Защото той не може да направи сделка за 100, 1000, или 10 000 долара – той няма време да прави такива сделки. Неговите сделки са за хиляди, или за стотици милиарди долари. Разбира се, че не се намират толкова много такива по света. После те трябва да бъдат точно тези сделки, които на теб ти се иска да направиш. И накрая да можеш точно ти да ги направиш, защото за такива сделки се състезават и други хора с много пари. Сега можем да се поставим и на мястото на един обикновен човек. Всеки ден ти можеш да инвестираш в нещо – мъничко, за което никой не се бори. Колкото по-малка в инвестицията, толкова по-лесно е да я направиш, защото има много такива.  Дали ще бъде инвестиция в това да научиш нов език, да развиеш нови способности, или да обърнеш поглед към себе си. Твоите единствен конкуренти са твоите мисли и начинът, по който ти определяш себе си. И в момента, в който го разберете, започвате да инвестирате в себе си, във възможностите си, в новите си контакти. И правите малки инвестиции. Но разликата между тази инвестиция и големите инвестиции на Бъфет е в следното – неговите носят много по-малка възвръщаемост като процент, отколкото тези, които вие може да направите. Вие може да направите инвестиция, която да ви донесе стократна възвръщаемост, даже хилядократна, тъй като научавате определени умения, които после правят живота ви. Някой започва със 100 лева и изведнъж започва да живее живот на милионер. Дали ще бъде служител, или предприемач – няма никакво значение. Всеки избира своя път спрямо това какъв човек е. Предприемачите не са по-добри хора от другите – просто управляват повече риск. Да не можеш да го носиш също е право на избор. Но парите, които Уорън Бъфет прави са 20%, 50%, 100%. Някоя акция поскъпва или някоя компания се развива повече. Докато вие всеки ден можете да правите сделки – и със 100 лева да получавате 10 хил.

Каква ще бъде възвръщаeмостта за посетителите на Future Forum?

Това трябва да бъде мерилото на всеки един, който го прави. И трябва да бъде ясно, че това е инвестиция в него, за да я направи. След това първата му работа ще бъде да си сложи онази точка, както прави всеки един инвеститор и да намери адресируемия пазар на компанията, в която инвестира. Например през Webit Investment Network сме инвестирали в компания, която прави дигитален двойник на сърцето. Какво обаче означава дигитален двойник на сърцето? 64% от хората по света умират от сърдечносъдови заболявания – т.е. днес ако умрат няколко милиона души - 64% от случаите се заради проблеми със сърцето, а останалите 36% са от всякакви други заболявания. Затова какъв е адресируемият пазар на тази компания – това са 64% от населението на планетата Земя. Ние сме 7-8 млрд. души, което означава, че пазарът на тази компания е около 4 милиарда човека. Има пазар и възможност да достигне до този пазар.  Тя вече работи с най-големите болници, притежава всички издадени лицензи от САЩ, от Европа значи може да го постигне. И аз инвестирам в тази компания. Има и много други неща, които гледаме. Сега се върнем към посетителите на Future Forum. Даден човек идва, поставя си цел, и ако тази компания се развие добре тя ще му донесе 10-20 пъти възвръщаемост вложените пари. Ние сме инвестирали в X – публична компания. С нашата инвестиция от 200 хил. евро сме инвестирали, би трябвало да получим определена възвръщаемост – между 2 и 4 милиона евро. И ако един човек, в който по-рано родителите му  са инвестирали в образование – той ще може да сложи тази точка да знае каква стойност ще може да създава в бъдеще. Така например няма да има шофьори в бъдеще – ще има автономни автомобили. Няма да има адвокати в бъдеще – те ще бъдат заменени от изкуствен интелект, който да заеме функциите им. И посетителите на събитието ни ще чуят какви да не стават със сигурност, защото ние ще коментираме как изкуственият интелект ще промени реалността. Много важно е да не тръгват в задънени улици – това е информацията, която им е необходима. Важно е да се знае, че тази улица е затворена. И важното ще бъде кои са свободните улици, по които искаме да тръгнем, за да станем еди-какви си. Въпросът след това е какво мога да направя, когато стана такъв, колко пари мога да спечеля от това и какъв живот ще живея и какви възможности ще се открият пред мен – това е чисто материалната част. Другата е духовната. Какво ще науча аз и как ще стана аз по-добър човек? И как бих могъл да помогна на повече хора по пътя, за да го извървят заедно с мен? Не в конкуренция, а в колаборация. И когато съберем тези неща заедно получаваме един нетен продукт, който може да ни донесе приходи, щастлив живот, възможности, които създаваш и нови такива, които ще имаш. Всеки един човек би могъл да си изчисли след 5-10 години как да има много по-добър живот. Затова говорим и за личностен път, не само за кариерен. 

Няма ли обаче да се наложи да сменяме професията си доста по-често през този 10-годишен период?

Няма да имаме само една професия през живота – това вече не е новина. Преди 2-3 години звучеше като някаква прокоба, но хората свикнаха с това. И това показва, че никой не трябва да живее с мисълта, че работата му днес ще я върши и утре. Вероятността това да се случи е по-малка от тази, че няма да се случи. И когато имаш подобен тип вероятност е логично да избереш по-голямата. И тя ще става все по-голяма, защото технологиите компенсират времето. Ако се върнем назад във времето – един ковач е могъл да изхранва 5, 6, 7 или дори 10 поколения и тайните на ковашкото майсторство са били като някаква магия, предавана през поколенията. В момента това се свива само до няколко години. И професионалните умения няма да бъдат предавани само от поколение на поколение, а ще има нужда от мултифункционалност и бърза адаптация. Днес можем да кажем, че някой 35-годишен шофьор, който мисли, че ще се пенсионира като такъв – живее в огромна заблуда. Ако определен човек на възраст между 28 и 45 години си мисли, че ще добавя стойност като анализатор или хедж фонд мениджър – тези позиции, които в момента изкарват много пари – много се лъже. Това няма да бъде така, защото алгоритмите ще се справят много по-добре от хората и ще обработват информация, до която имат постоянен достъп.  Кой може да познава по-добре англосаксонското право – правото на прецедента, от този, който държи дигитализирания му архив. Всички останали го четат, учат и се опитват да си изградят тезите. Затова хората трябва да свикнат с мисълта, че това е част от тяхното бъдеще, в което ще правят различни неща и трябва да се забавляват от това. И не да гледат живота през призмата на сегашния му ред. Никога няма да продължава така. Въпросът е дали ще ви помогне да се промените по такъв начин, за да бъдете подготвени за бъдещето или не. Ето това е вече убийственото на това политиците – да не правят възможното за бъдещето на хората, защото в един момент ще се озовем в една среда, в която ще има няколко милиарда човека, които няма да могат да си позволят да сложат хляб на масата си, защото няма да бъдат способни да създават добавена стойност за новата икономика. И когато тези няколко милиарда човека са там – нямат кой знае какъв избор. Доказано е, че девет дни без храна могат да превърнат едно демократично общество в анархично.  Когато човек загуби своето достойнство и своя начин да покаже, че е значим за своето семейство като сложи храна на масата си - той става неуправляем.  От другата страна е – научи един човек да ходи на риболов и му дай възможност да слага храна на масата си. Скоро фермерите няма да има какво да правят. В момента синтетичната биология отглежда месо от клетка, което е много по-добро и в него няма антибиотици. Защото на всяко месо, което ние ядем, 100% му е бит антибиотик, хормон на растежа и всякакви други лекарства, каквито има в пилешкото, свинското и агнешкото месо. Приемаме го и от растенията с пестицидите. И в един момент синтетичната биология ще направи така, че вземаш една клетка и правиш крилце. Защо? Защото в момента технологията вече е разработена и вече лабораторно се отглежда такова месо. Оформя се чрез делене. Какъв е проблемът и защо го няма масово в момента? Няма го, защото цената на това месо на килограм е 10-20 пъти по-висока, отколкото на една отглеждана по обичаен начин с антибиотици кокошка. Технологиите обаче ще са причината това месо да се предлага след време на същата цена. И какво правят фермерите тогава. Има 2 милиарда и 200 милиона фермери и още 2 милиарда дущи по света, които живеят в т.нар. хранителни пустини според ООН. В радиус от 10 км нямат хранителен магазин.  Сумарно стават 4 милиарда и 200 милиона души. Като сложите и онези, които не са толкова зле, но имат по 1-2 долара на ден, с които да живеят в Африка и Азия и бройката става огромна. Всички българи сме част от този златен милиард, който ще остане. Това са фактите. Въпросът е докога ще бъдем част от него. И ако ние от Webit, заедно с Nova се опитаме да направим този форум в някое африканско село и се опитаме да им покажем всички тези невероятни, успели хора и да им подадем посоката за развитие – на жителите му ще им бъде може би 100 пъти по-трудно да се възползват от това, което им предлагаме. Защото животът наистина е нечестен към тях. Те се борят, за да пият чиста вода. Докато за хората, които живеят във Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Русе, София и селата около тях, ще бъде много по лесно да се вдигнат и да дойдат, за да чуят как могат да променят живота си. И не сами това – те ще имат и ресурсите да го направят. Затова започнахме разговора с факта, че насила не можеш да дадеш. Насила можеш само да вземеш и някой трябва да дойде, за да си открадне знания, защото те се крадат. В случая ти ги дават, но пак трябва да си ги откраднеш. Трябва да ги чуеш, да кажеш, че това е твоето и да си го вземеш. И след като си го вземеш да го премислиш и да го направиш. И след една година вашият въпрос ще бъде още по-релевантен за това какво ще получат. Ние ще имаме хора, от чиято инвестиция вече е минала една година. На първата година обикновено се прави оценка на компанията, в която се инвестира. До първата година не правим преоценка на актива. Една компания е актив ако инвестираш, както казах 200 хил. или 1 милион – няма значение колко. В края на годината идват оценители, одитори и става ясно дали компанията ни се развила и в момента прави с 30% или с 100% по-висок оборот. Една година по-късно, вървейки по пътя си, няма нужда да е направил промяна на работното си място или да е напуснал фирмата, в която работи.  В една структура човек може да намери своето място там, където истински знае, че принадлежи или иска да принадлежи и има капацитета да го направи. Хората, които ще дойдат ние ги каним, за да променят мястото си на работа. Ние казваме и на тях, и на работодателите да дойдат и да разберат по какъв начин се променя светът, за да могат едните да предложат, а другите да поискат онова, което ще ги направи по-успешни. Онова, което ще създаде по-добрите екипи и ще направи хората по-мотивирани, за да бъдат част от бъдещето. И сега ако не си тук  и не правиш това, което трябва – ти няма да съществуваш в бъдещето или ще бъдеш един от тези, които не са в златния милиард. И сега е важно да не го пропускаме. Този форум е само за българи – ще видим дали ще го развиваме както Webit. Future Forum в момента е създаден само за българи и тук не говорим за родолюбци. Не, форумът е за всеки, който е тук в България и иска да успява у нас и вече си е избрал своето място, както аз съм си го избрал. Аз мога да живея навсякъде, където пожелая. От много време аз съм избрал да живея в България и това не ме прави родолюбец – даже никак. Оставете всички тези кухи фрази „да върнем българите, за да процъфтим“. Ще се върнат тези, които искат да живеят на това място. Защото е прекрасно, защото има невероятна природа и реки, които все още са чисти. Защото можеш да легнеш и да спиш в планината и да няма какво да те убие. Това е рай, ние живеем в рая. Дайте да не се заблуждаваме, че някой живее тук, защото има и други, които напускат, защото не им харесва абсурдната корупция в държавата ни. Не им харесва и политическата среда, която видимо не съществува, защото три години сме в избори. Единственото, което можем да правим в подобна ситуация е да развиваме себе си и чрез това развитие да генерираме добавена стойност. А чрез нея да променяме света около себе си. Тази година ние опитахме да го направим с Webit. И много хора ми се чудят защо съм опитал да работя с държавата, а единственият начин да имаме по-голямо въздействие е да обединим усилията си. Хора като Илон Мъск също се занимават с държавата си и получават пари, Microsoft и Cisco-също. Затова са държавите – да вземат правилни решения и да инвестират в правилните компании, за да създават бъдеще. Една държава трябва да инвестира в бъдещето, но да бъде и строител и да осигурява инфраструктура. И ако държавата е глупава, ще инвестира в път към измислено село, но няма да направи качествена връзка между Варна и София. Това са елементарни неща, които обаче държавата ни не прави, но може би някога ще започне. И всички ние, затова сме тук, за да го направим възможно. Да започнем с този форум, на който хората да дойдат и да променят личния си живот, за да стане той по-осъзнат и с по-ясна цел. Нека всеки да ходи където има желание – по този начин ще се трасира пътят към бъдещето.

Ще убедите ли хората от форума, че изкуственият интелект не е заплаха за тях?

Ние въобще не ги убеждаваме в това. Всичко, което човечеството създава, е възможност и заплаха. Като се започне от желязото, което се превръща в най-силния инструмент за убийство на хора в векове, следвано от барута. Но едновременно с това, експлозивите са начин да се достигне до природни богатства. Друг е въпросът колко хубаво е това. Но видимо това е нещо, което ни е било необходимо. Иначе страхът е най-лошият съветник за всичко и за всеки. Като говоря за историята аз твърдя, че тя е поредица от промени. За някои хора тя е фиксирана, но за мен е най-динамичното нещо, което следи промяната на даден човек, общество и бизнес. Затова ние по-скоро ще се опитаме да дадем на хората инструментариум, чрез който те да могат да се възползват именно от тези възможности. Ако сте инвеститор и искате да направите таксиметрова компания – ще си купите автономен автомобил, защото шофьорите са имали лоша вечер, или са кисели, или слушат лоша музика. Ако пък сте служител в дадена компания, вероятността да дойде да ви замени робот в момента е между 50% и 80%. Изкуственият интелект само в една индустрия в момента заменя 35% от хората в ентъртеймънт индустрията, където влизат телевизии, радио, филми, музика и гейминг. 35% от хората са заменими и ще бъдат заменени през следващата година, година и половина. Мисля, че само в САЩ 650 хил. човека ще трябва да си сменят работата до края на следващата година от тази индустрия. Така че тук по-скоро е да избереш да бъдеш подготвен и да можеш да управляваш в момента този процес, да бъдеш част от промяната и да учиш този, който ще те замени в това, което правиш, за да можеш ти да отидеш на следващото ниво. Не е ли така и с хората? Ние сме продукт на човешкия смисъл, на човешкото познание. И така, животът ще продължава да бъде интересен и просто ще има още един участник, който ще бъде поне толкова адаптивен към онова, което ни заобикаля, колкото сме и ние. Затова хората побеждават лъвовете – ние се адаптираме и комуникираме един с друг. Това е нашата огромна супер сила. И когато имаме визия и чрез тази визия слагаме нашата точка там където трябва да бъде - ние сме и създатели. Ние сме единствените, които можем да чертаем бъдещето и да създаваме неща, които не съществуват. Лъвовете не създават нищо, което не съществува – те живеят в перфектен синхрон с природата. Ние строим небостъргачи, проектираме летящи апарати, които могат да ходят до съседни планети. Откриваме нови възможности, индустрии, нови източници на енергия. Ние можем да създадем и нещо, което е по-голямо от Слънцето – т.нар. Fusion Energy. В момента има 400 млрд., които Великобритания е отделила за създаването на нещо, което е 10 до 100 пъти по-горещо от Слънцето. Ние сме създатели и затова да се държим като лъвове не е комплимент, а е по-скоро загуба на възможности. 

Да завършим с въпроса за визията, но по-кратко за хората, които са изслушали този разговор и все пак имат нужда от това едно изречение, което ще ги накара да дойдат през октомври. Да го направи с въпроса на Саймън Синек. Защо? 

Заради себе си.